Японският борец, който за малко да ампутира крака на Мохамед Али
Мохамед Али е несъмнено един от най-хубавите боксьори в историята на спорта. По-малко обсъждан аспект от кариерата му обаче е късото му присъединяване в света на смесените бойни изкуства и по-конкретно за моментът, в който един японски професионален герой съвсем счупва крайници му през 70-те години.
Началото на „ един от най-смущаващите моменти “ в кариерата на Мохамед Али е към 1975 година, когато той среща с президента на Японската аматьорска асоциация по битка Ичиро Яда на някакво празненство. Твърди се, че по време на къс диалог с Яда, Али гордо възкликва: „ Няма ли ориенталски войник, който да ме провокира? Ще му дам един милион $, в случай че завоюва. “
Дали това е било същинско предизвикателство от Али или просто някои от известните му наперени реплики не е ясно, само че знаем, че Яда го интерпретира като първото и цитатът е представен като сериозен от японските медии. Така предизвикването стига до вниманието на японския професионален герой Антонио Иноки, който взема решение да го одобри. Не единствено това, само че Иноки някак съумява да убеди вложителите да дадат около 6 милиона $, с цел да създадат сделката по-привлекателна за Али, който от своя страна приема предлагането да се бие през март идната година като самият мач е проведен да се организира на 26 юни.
Антонио Иноки
От този миг нататък детайлностите стават малко по-трудни за потвърждаване. Като начало, макар че борбата сред Иноки и Али е същинска, не е ясно дали екипът на Али знае това през цялото време – до този миг Иноки към този момент беше много прочут в Япония с организирането на сходни борби с други известни бойци, като тези мачове са очевидно уредени и постоянно приключват по чисто сценичен метод. Въпреки че Иноки взе участие и в няколко истински битки, екипът на Али и самият той съгласно мнозина допускат, че мачът ще бъде организиран.
Самият Иноки обаче споделя, че борбата постоянно е била планувана като истинска и че хората на Али правят грешката да допускат друго, до момента в който не идват в Япония. Според тази версия на историята, Али осъзнава, че борбата ще бъде същинска, чак откакто вижда интензивността, с която Иноки тренира.
Каквато и да е истината, знаем, че откакто научава тази информация, екипът на Али се пробва да откри метод да попречи на „ горящия военен дух “ на Иноки (както той го нарича). Въпреки че Иноки е най-известен с присъединяване си в проведени борби като професионален герой, той към момента е ужасяващо добър в изкуството да хвърля хора като негов преподавател е именитият Карл Гоч – човек, прочут в Япония с елементарното и неугледно название „ Богът на битката “.
Така няколко дни преди да се организира борбата, лагерът на Али принуждава Иноки да се съгласи с няколко нови правила. Накратко тези правила му не разрешават да употребява каквито и да е техники от битката и да употребява ритници, в случай че едното му коляно не е на тепиха. Такива ограничавания не са сложени за Али, който е свободен да прави каквото си желае в границите на общоприетите правила. Освен това от лагера на Али споделят на лагера на Иноки, че тези ограничавания не могат да бъдат разгласявани и че в случай че отидат в медиите, Али ще се откаже и ще се прибере у дома.
Мачът е голяма вест по това време. Освен че разпродава сцена Нипон Будокан в Токио, където би трябвало да се организира мачът, дуелът съвсем разпродава и стадион в Съединени американски щати – усещайки, че събитието ще бъде огромно, Винс Макмеън-старши (да не се бърка със сина му, актуалният основен изпълнителен шеф на WWE) урежда да го излъчи на стадион Ши в Ню Йорк.
Нипон Будокан
Виждате ли, през съвсем целия мач, който е рекламиран като „ 15 рунда чист побой “, Иноки е по гърб на пода и неуморно преследва Али, с цел да го рита по краката. И би трябвало да признаеm, че това е много гениална тактика. Иноки осъзнава, че може да заобиколи всички наложени му правила и да се предпазо от ударите на Али като просто му праща ритници от пода.
Али безусловно няма какво да направи против тази тактичност без да се доближава задоволително близо, с цел да бъде изритан грубо. Така той прекарва 15-те рунда, крещейки по Иноки да се „ бие като мъж “.
Освен ефикасна отбрана, в 6-ия рунд Иноки успява да смъкна Али след което го удря в брадичката с лакът, което съдиите считат за фал. Това вбесява Али, който прави първия си удар в дуела в идващия рунд. Вторият удар на Али идва едвам в 10-ия рунд.
С привършване на мача Али се оказва, че не може да принуди Иноки да се изправи, краката му стартират да се подуват и са осеяни с натъртвания от непрекъснатото ритване. Треньорите му, усещайки, че нещата не са наред, в началото допускат, че Иноки е скрил нещо в ботушите си, само че след проверката се оказва, че Иноки, даже лежащ на пода, просто може да рита в действителност, в действителност силно…
Като компромис един от ботушите на Иноки е залепен с тиксо, с цел да се спрат връзките на обувките му да удрят Али по бедрата.
Въпреки че механически Иноки бе с 3 точки по-напред, тъй като единствен вкарва същински чисти удари по съперника, те са приспаднати поради лакътя в 6-ия рунд и целия пердах е разгласен за тъждество.
Равенство в допълнение разстройва тълпата от фенове, които през целия дуел хвърлят всякакви предмети и отпадъци на кръга и скандират, че си желаят парите назад. Никой не наподобява удовлетворен от спектакъла. Отново е значимо да отбележим тук, че публиката по целия свят не е била наясно с рестриктивните мерки, сложени върху Иноки, и не е особено удовлетворена от странната му тактика, която довежда до доста малко действителни битки в обичайния смисъл.
Въпреки че и Иноки, и Али имат недоволства след битката, като Али остава отчаян от тактиката на Иноки, а Иноки е нервиран, че е незаслужено усложнен от тайните правила, които би трябвало да съблюдава, и двамата мъже стават много другарски настроени един към различен. Всъщност, когато Иноки се отдръпва от спорта през 1998 година, Али лети до Япония, с цел да участва на финалния му мач, и даже се появи на кръга.
